АНДРЮ МАКАРТИ: Съдията против Тръмп се препъва в правилното решение при забавяне на присъдата
При отлагането на присъдата на някогашния президент Доналд Тръмп за след изборите през 2024 година, арбитър Хуан Мърчан постъпи вярно по неверни аргументи. Това излиза наяве от определянето на деня за изговаряне на присъдата на 26 ноември, макар че – съгласно писмото от четири страници до юриста, което той направи обществено притежание през днешния ден – Мърчан отсрочва решението си по настояването за имунитет на Тръмп до 12 ноември.
Според мен Тръмп е прав, че продължаването с плануваната присъда от 18 септември би било неоправдана интервенция в 2024 година избори. Нямаше причина, обвързвана с върховенството на закона, заради която Тръмп, номиниран от огромна партия, трябваше да бъде наказан в дългия интервал от президентската акция. И имайте поради, че до днешното отсрочване арбитър Мърчан изглеждаше настояващ да осъди Тръмп тъкмо когато стартира предварителното гласоподаване (на 16 септември) в Пенсилвания, най-важният от щатите на бойното поле.
Въпреки че Тръмп е приет за отговорен по 34 закононарушения, закононарушението против бизнес досиета е ненасилствено закононарушение, което нормално е закононарушение в Ню Йорк (и нормално не е упрекнат въобще от прогресивния прокурор на Манхатън Алвин Браг). И до момента в който 34 обвинявания звучат впечатляващо, броят им е висок единствено тъй като Браг неетично проучва това, което трябваше да бъде не повече от шепа обвинявания, като таксува всяко парче хартия като настрана закононарушение от четири години – сумарно до 136 години евентуален затвор!
Окръжният прокурор на Манхатън Алвин Браг приказва пред медиите, откакто правосъдните заседатели признаха някогашния президент Доналд Тръмп за отговорен в 34 закононарушения за подправяне на бизнес записи в четвъртък, 30 май 2024 година, в Ню Йорк. (AP/Seth Wenig)
Това беше направено, с цел да наподобява Тръмп като кариерен нарушител. Но въпросното закононарушение е относително банално, като се има поради, че дружно с неналичието на престъпно досие на Тръмп, той явно щеше да получи гаранция в очакване на обжалване, без значение каква присъда беше наложена. Разрешаването на това обжалване може да отнеме години и е евентуално (по мое мнение) неоправдателните присъди да бъдат анулирани при обжалване – в случай че не бъдат анулирани още по-рано (повече за това моментално).
Следователно не трябваше да се бърза с налагането на присъда преди изборите. В писмото си Мърчан скъпоценно стачкува, че е „ почтен, неутрален и аполитичен “. Напротив, той е привързан демократ, който, както означи Хю Хюит, е съдействал за акцията на Байдън против Тръмп през 2020 година в нарушаване на законите за правосъдната нравственос и чиято щерка е напредничав политически сътрудник, работещ за Камала Харис, наред с други ревностни анти- Тръмп демократи. За един в действителност аполитичен арбитър произнасянето на присъдата на 18 септември би било немислимо. Единствената рационална причина да се упорства за това би била да се даде опция на Харис да назова Тръмп „ наказан нарушител, изправен пред присъда в пандиза “ в навечерието на деня на изборите.
Всичко това обаче е правното съображение защото отлагането не трябваше да е наближаването на изборите. Трябваше да е безспорен фактът, че заради безразсъдството на Брег и снизхождението на Мърчан към него, в този момент има бездънен проблем с имунитета в тази ситуация.
Въпреки възражението на Тръмп и макар обстоятелството, че Върховният съд в същото време обръщаше съществено внимание на президентския имунитет, Мърчан позволи на прокурорите на Браг да вкарат доказателства за формалните президентски дейности на Тръмп – в това число свидетелските показания на двама чиновници на Тръмп в Белия дом, разказан като " унищожителен " от прокурорите в тяхното резюме на правосъдните заседатели.
Месец след процеса, в решение за имунитет (), освен че Върховният съд постановява, че президентите са с имунитет против наказателно гонене за публични действия; съдът добави, че сходни дейности не могат да бъдат позволени като доказателство в углавен развой. Следователно, оспорваното доказателство е трябвало да бъде изключено.
Върховният съд на Съединените щати: (преден ред отляво на дясно) Съдия Соня Сотомайор, Съдия Кларънс Томас, Главен арбитър на Съединените щати Джон Робъртс, Съдия Самуел Алито и арбитър Елена Каган, (заден ред отляво на дясно) арбитър Ейми Кони Барет, асистент арбитър Нийл Горсуч, асистент арбитър Брет Кавано и асистент арбитър Кетанджи Браун Джаксън. (Снимка: Алекс Уонг/Гети изображения)
Нещо повече, имунитетът е измежду дребното въпроси в наказателното право във връзка с което обвиненият има право на неотложно обжалване – изключително някогашен президент, изправен пред евентуална криминализация на формалните си дейности. Това е по този начин, тъй като, за разлика от други неточности в процеса, имунитетът е обвързван с това дали е (или е било) вярно да има развой преди всичко. Следователно въпросите за имунитета би трябвало да бъдат решени, преди ваксинираният ответник да бъде подложен на по-нататъшно произвеждане.
Ето за какво отлагането трябваше да бъде елементарно решение за Merchan. Това обаче към момента наподобява изгубено за него.
В писмото си Мърчан несвързано твърди, че не би имало потребност да отсрочва присъдата в този момент, в случай че първичната му дата на присъдата 11 юли беше спазена. Но тази дата не можеше да се удържи. Решението за имунитета на Върховния съд беше издадено на 1 юли. Именно това решение за имунитет, а не изборите през 2024 година, наложи забавянето.
Мърчан също по този начин отбелязва, че даже Браг не е възразил към предлагането на Тръмп за отсрочване (всъщност той пояснява Браг като включил се към предлагането на Тръмп). Но съдията наподобява непокътнат от обстоятелството, че прокурорът е заел тази позиция, тъй като Тръмп ще има право да апелира, в случай че Мърчан се произнесе против него по отношение на имунитета. Забавянето беше неизбежно.
Накрая, Мърчан сподели преди този момент, че ще издаде решението си за имунитет на 16 септември. След като в този момент отсрочи присъдата за 26 ноември обаче, Мърчан по някакъв метод реши да отсрочи решението за имунитет до ноември 12. Това няма смисъл.
Ако Мърчан се произнесе против Тръмп на 12 ноември (както чакам, че ще го направи, като се има поради едностранчивостта на този случай), Тръмп ще апелира и уверено ще твърди, че не би трябвало да бъде наказан, до момента в който това обжалване не завърши неговия ход – през апелативните съдилища на Ню Йорк и евентуално до Върховния съд на Съединени американски щати. Очевидно няма метод това да се случи преди 26 ноември.
Ако, както беше споделил на страните, Мърчан беше подготвен да се произнесе по настояването за имунитет на Тръмп на 16 септември той би трябвало да направи това. Дори при подобен график няма метод апелативният развой, който неговото решение ще задейства, да бъде решен в точния момент за присъдата на 26 ноември – и даже Мърчан признава, че присъдата може въобще да не се случи, в случай че пояснява решението за имунитет на Върховния съд, че изисква анулация на неоправдателните присъди. (Не залагайте ранчото на това.)
Във всеки случай отлагането на присъдата от 26 септември трябваше да е безмислено. Мърчан най-сетне се досети, само че неудобно. Не знам дали Тръмп ще завоюва изборите, само че съществено се колебая, че ще би трябвало да анулира проектите си за Деня на благодарността поради присъдата на 26 ноември.
Андрю Маккарти служи като помощник на FOX News и е старши помощник в National Review Institute и помощник на National Review. Следвайте го в Twitter @andrewcmccarthy
Свързани тематики
МНЕНИЕДоналд ТръмпВърховен съдНю Йорк